Новоткрит портрет от Г. Данчов подтиква към изясняване делото на Д. Матевски ,участник в Македоно- румелийското движение за обединение |
Георги Генов
Преди време сътрудници на галерия "Класика" се натъкнаха на чудесен портрет от епохата на
Възраждането, който според собственичката му А. Тодорова е дело на Г. Данчов - Зографина. На
картината е изобразен одухотворен мъж с пъстри кафяви очи, с посребрени от времето коси и брада.
Ликът му излъчва достолепие, интелигентност и житейска мъдрост. По-чувствителният наблюдател
би уловил и други особености: благородство и мекота на характера, съчетани със снизходителна,
извисена над суетата на ежедневието душевност. Творбата е сътворена с рядък за своето време
професионализъм: с нея Г. Данчов се отдалечава от възрожденската иконографска стилистика и се
издига до най-добрите постижения на новата академично-реалистична живопис. Художникът е
спазил много приятна обща гама, издържана в кафяво-охрова тоналност. Обемно-пластичното
изграждане на образа е постигнато с преливане от светло към тъмно, а червената връзка на
портретувания е сполучлив колоритен акцент.
След месеци на задълбочени проучвания и в сътрудничество с проф. Вера Динова-Русева, се изясни,
че нарисуваният е Димитър Недялков Матевски - близък другар на В. Левски, виден деец на
българската национална революция и на борбата за обединение на отечеството след Берлинския
kонгрес от 1878 г. За щастие , в архивите на родния си град успях да открия запазена негова
снимка.
Тя е правена от варненския фотограф. Е. Ксантопулос.
Д. Матевски е роден през 1835 г. в Чирпан. Учи в Стара Загора и учителства в
Меричлери.
В това село той основава и читалище, фанариотите обаче успяват да го злепоставят пред турската
власт и към 1871 г. Матевски е принуден да се пресели в Пловдив.Тук той е назначен за учител в
току-що възстановеното школо "Св. Троица", към което също открива квартално читалище.
Освен за просветна и обществена дейност намира време и за своите книжовни
занимания: започва публицистичния си труд "Гъркоманите" и продължава своята "Българска
граматика", начената още в 1853 г., която за жалост остава неиздадена.1
Една от най-интересните страници от биографията на Матевски е
свързана с усилията му да запознае своите съграждани с постиженията на све-товната драматургия.
През януари 1876 г. той организира в училището "Св. Троица" представлението на “Геновева" -
най-обичаната от нашите възрожденски предци пиеса.2 Тази му родолюбива дейност получава много
висока оценка от съвременниците си: Ив. Гешов пише, че имено Матевски е допринесъл най-много за
възраждането на българщината в "най-заглъхналата в гърцизъм махала" на Пловдив.3
Тук става и неговото запознанство с В. Левски. Както свидетелства Ст. Заимов, Апостолът посещава
Пловдив през 1869 г. и привлича към делото "шепа младежи"4, между които няколко учители от
околоните села. Сред тях са: Д. Матевски, К. Доганов, Антон Книговезеца и др. Н. Геров уточнява, че
тайната среща се провежда на 24 май.5 Малко след това Апостолът е в Чирпан, където отсяда в дома
на Г. Данчов и основава местния таен комитет.
През следващите година Матевски и Данчов са сред най-дейните хора от организацията. Не е случаен
фактът, че първият е избран за председател от пловдивския, а вторият - от чирпанския революционен
комитет.
По време на Берлинския конгрес Матевски е сред инициаторите на народния отпор срещу решенията
му. На 16 август 1878 г. в неговия дом се провежда съвещание на български патриоти, които решават,
ако турските войски се върнат, да им се противопоставят с оръжие.
По-късно, съзнавайки необходимостта от главен ръководен център за направляване на обединителното
движение в Македония, Тракия и Мизия, Матевски свиква голямо събрание на румелийските
комитети.
Въпреки това, както отбелязва патриарх Кирил "сериозно болен, той не знаел мярка за своята
патриотична екзалтация и е водил необуздана борба срещу гръцкото влияние в Източна Румелия."6
Работейки като редактор на "Народний глас" Матевски публикува възвание към българите да не
купуват от гръцки търговци, а на 24 декември повежда демонстрация на родолюбиви пловдивчани,
които завземат от гръцката община черквата "Св. Петка". Английският консул настоял за неговото
арестуване и Матевски се принуждава да избяга в Княжеството. От София той се завръща с напълно
разбито здраве и прекарвайки последните си дни като "прост прошенописец"7, умира на 28 октомври
1882 г.
Със своя живот - всецяло отдаден на отечеството, Д. Матевски се нарежда сред тези най-видни
българи, чиито образи Георги Данчов сметнал, че трябва да увековечи на всяка цена. Ето защо
художникът рисувал Левски от натура, а после Ботев, Раковски, Стамболов и др., поставя Матевски до
най-изявените родолюбци Като К. Доганов и 3. Стоянов. Всичко това ми дава основание да определя
новооткрития портрет, правен вероятно след завръщането на Данчов от Русия и преди бягството на
Матевски в София (1877 - 1879 г.) като изключително ценен и достоверен документ за българската
история. Дори и да е рисуван по снимка и в по-късно време, той е народополезно творение с висока
художествена стойност.
БЕЛЕЖКИ:
1. За пловдивския период от Живота на Матевски, Вж. подробно: Н. Генчев , Възрожденският Пловдив,
Пловдив, 1981, с. 300, 301, 302, 421.
2. В. Динова-Русева, Сценографично оформление на училищните и читалищните представления през
епохата на Възраждането. Вж. Годишник на ВИТИЗ, г. Х, 1966, кн. 4, с. 161-162.
3. Изложение на делата на Пловдивското читалище през 1874 г.-
Вж. Сп. Читалище, г. V, кн. 10, 30 май 1875, с. 456-459.
4. Ст. Заимов , Васил Левски, С., 1895, с. 67.
5. Архив на Найден Геров, С., 1911, т. 1, с. 296.
6. Български патриарх Кирил, Цит. съч., документ 25, с. 43. Срв. Ив. Попандонов, Из спомените ми от
турско време, Пловдив, 1927, ч. I, с. 19, 30, 39, 43, 51, 93.
7. Там, с. 43.
